Volçan Voyvoda Belgeleri (Bulgaristan)

[menderes1278]

МИСТИРИОЗНИТЕ СЪКРОВИЩА

В лето 1806 обрахме и заклахме Манук бей. Пресрещнахме го до село Армени. Земахме 32 товара и файтона дето бягаше. Парите и кочията скрихме в пещера над Армените. Там изписахме файтон с 4 коня. Тогаз наскоро обрахме сараф Яко. От него земахе 70 оки злато. Него заклахме и парите при файтона турихме. В 1811 обрахме хазната с 6 конски товара и тях при файтона турихме. С нази имаше 12 души турци. Те се уплашиха Вълчан да ги не изколи и избягаха лятото на 1817.

Земаха колкото можаха да носят. Тогаз Вълчан и попа рекоха да местят парите. На 6 август пренесахме парите 70 души с 9 катъра и файтона. Минахме черния пясъчен дол и стигнахме помежду Трънето и Гарваните. Спряхме в гората на една поляна. Там ни вързаха очите. Вървяхме къмто четвърт саат и тогаз ни развързаха. Бяхме на каменливо и пропастливо място. Под канарата има пропаст и се дели една пещера. Отива под скалата навътре. Там нанесахме парите в торби по 20 оки едната. Вътре е файтона без колелата. Те са отстрана.

Парите накрае редихме и затрупахме с камъни подире файтона и пак камъни и накрае зазидахме дупката с сух дувар. Мястото е много сарп и добиче не може да мине. Гората е едра и редка. На връщане Вълчан и попа пак ни вързаха очите. На поляната ни отвързаха. Тръгнахме за нашто място. Вървяхме къмто един саат. По пътя заклаха трима наши другари. Заровихме ги до пътя. Турихме по един фес пари до главата. гробовете заличихме с дребни камъни. Вълчан се беше много ядосал дето чели крачките. Живяхме в една дълбока пещера помежду две долчини. Тя е на залез слънце. Там извира вода силна и чиста под скалата.

Под канарата на една малка поляна има голям камък. Над камъка има една торба пари увита в една козя кожа. Заровена е накрай скалата до личен камък. Там е Червената скала и има голяма пещера. От нея пещера къде изгряло слънце има 3 дупки. В едната изписахме файтона с 4 коня и задното колело счупено без наплата. Под него копай има една торба пари. Там канарата е обвита в бръшлян. Наблизо има наш проход и една тясна поличка дето сега е откъсната и близо до дупката се не оди. Вълчан гръмна полицата. Падна цела долу къмто 10 аршина. Отдолу дупката се не види. Много е тясна и лоша за влизане. С лево рамо напред настрана саде се влиза. Дупката е високо къмто 10 аршина.

Другите пари са в нашето място. Скоро турците ни изнамериха и тръгнахме да бягаме. Бяхме с 9 катъри 30 човека. Навред бяха се турците пръснали. Отидохме на поляната на Кулника проход ала видяхме че турците вардят и не мой се мина с катърите. Беше вечер. Тогаз се реши да заколим катърите. Одрахме ги и ги хвърлихме в една земна пропаст в крушака.

Сички взехме пари кой колко може да носи. Другите ги увихме в кожите на катърите и ги хвърлихме в един геран. Той е на римското кале къде прохода. Нахвърляхме много камъни докат покрият водата. От него геран се е вадило вода с синджир и е срязан камъка колко да си туриш ръката. Герана е самороден от едната страна с малко зидано. Същата нощ се пръснахме и хванахме балкана кой де му видят очите.



ЕВРЕЙСКОТО КАЛЕ

Еврейското кале е помежду селата Дупни Връх, Губислав, Мачище и Заноге. Кат се оди въз водата на буковото дере отлево е калето. Отстрана на калето откъде изгрев слънце са изковани една турска конска подкова и един ибрик. Тук е голямо богатство. На залез нагоре от калето на един куршум има воденичеще.

От вратата на воденицата къде изгрев слънце на 10 крачки има един камък дето отстрана са изковани 3 улуци дълги по една педя. От нишана на север на три стъпки е воденичарски бакър с 60 оки злато. Покрай дерето път минава на 60 крачки от трите улука отстрана на пътя близо има становит камък дето отгоре направихме мечешка стъпка. Нишана е тапа с 300 парчета желтици. В дерето дето е калето нагоре има друго воденичище.

Къде залез е гроба на зевзек Коьо. Над гроба му е софра с три вилици три лъжици 5 комата и в средата 3 риби в паница. От софрата къде залез на три крачки копай и земи 150 оки злато и 100 оки сребро в винено буре. На 15 души да се даде.

По водата надолу дето се сбират двете дерета малкото и голямото отлево има канара. Там е изковано параклис. Ще се разбие параклиса и ще се отвори пещера. Вътре има изковани 7 души хоро играят. В едина е ключа от железната врата. Ключа е в главата му с три желтици. Над воденицата с трите улука има висока канара. Там на плоча има изкована човешка ръка. Дигни ръката с плочата и влез вътре. Там е пещерата с железната врата. Парите са римски.

В буковия дол дето е калето има кладенец. Отстрана на кладенеца на камък отстрана са извъртени 7 дупки. От нишана на юг на 6 крачки има празно място два аршина широко и три дълго. На средата полвин аршин дълбоко има винено буре с 70 чанти злато. От ода на калето на 10 крачки насреща има две малки тепета.

Отстрана има становит камък дето са изковани един улук и три дупки. Тепетата да се разтурят пълни са с злато. От тука на надолу у буковия дол има воденица дето водата е от кладенец. От воденицата на 15 крачки къде калето на равен камък има изкована меча стъпка. Тапа е с 300 парчета.

Горе калето е голямо колко едно гумно и от едно място саде се оди. При хода на един камък има изковано леген и ибрик. Под тех е ода за богатството римско дето налиташ на смока.

Настрана от калето има три грамади. На ода на калето има два улука дето са вадили вода. Срещу воденицата има на една голема канара изкована човешка глава. Тапа е. Има 8 оки златни пари. Над главата има пещера. Вътре вода извира. Пред пещерата има дърво зелено. Дето се сбират двете дерета през големата река има грамада и кладенец. Грамадата е пълна с пари.

Да идеш от Габрово на залез слънце. Там са бурмалий канари. Кога на канарата идеш голяма дупка ще видиш. Да влезеш мост трябва да правиш. Три дупки има ачик. Едната къде момите гледа. Кога тях видиш помежду момите и дупката да гледаш. Там има грамада камъни. Отгоре е камък чер. Под камъните има плоча голяма.

Двама трудно я дигат. Кога слезеш първом трудно върви се, подир лесно е. От там сто и петдесет разкрача мери и къде ляво свърни. Пет копрали брой. На стената малка полица има. Под полицата писано с шило. Правено е пиле и стрела. Накъде стрелата сочи тръгни. Там малка дупка с вода има. Водата изтича. Мушни ръката и халка от пиринч ще хванеш. Таз халка къде тебе дръпни и скалата ще падне. Кога скала падне голямо блато ще видиш. В туй блато кога влезеш стълба има. Първом води надолу подир нагоре.

Водата е много студена. Кога възлезеш голямо богатство ще видиш. Златни картини и книги са до стената редени. Златни пари много са в торби мешинови. Туй место дето го писувам се много трудно намира. Затуй да търсиш в ниското девет басамака. Самородни са. Въз тях ще възлезеш на две халки пиринчени. Стой помежду халките и гледай в ниското. Там един гьол се види. Туй не е гьол а извор. От халките на 50 крачки яре изковахме клекнало. То е заградено. От там ще гледаш на изгрев слънце.

Там има грамади камъни. На канарата има пищов изкован на грамада да мери. Отгоре има камък с малък кръст. Сега разрови та да откриеш плочата. Кога я дигнеш по басамаци се слиза. Долу има златна мома тъче на стан златен. Сакън да ги не доближиш. Там ще останеш. От лява страна прът има. Дърпай с две ръце. Ще се отвори дупка. Отдолу има вода голяма. По ръба да обиколиш и вътре да влезеш. Има един пищов. През цевта минават 7 бакърени телове.

Те са за 7 капана. Тъй сега да излезеш и да идеш горе на високото на ачика. През десния проход по пътеката ще възлезеш. Горе е църквата. Дълга е 40 аршина и 18 широка. Кога влизаш отпреде олтаря има бяла мермерна плоча. Отдолу е пещера. Туй е голямо подземие.

На много катове е слиза чак долу. Горе са манастирски работи. Долу е стражата и голямо богатство. Лесно отдолу се влиза ала се не излиза. Саде тука се влиза и тук се излиза. Тука са три светилници, голям златен кръст, кандила, потир, разни одежди и други работи.




ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

Вълчан войвода в лето 1819 по светите празници ни откри големи римски богатства. Мястото е над Искъра на високото. Сички ни закле кръвно та живи да ни дерат турците нищо да не отървем. Клетвата е голяма.

Влязахме и с наши очи видяхме купища злато. Тука оставихме при римските и наште. Вълчан войвода извика - Днеска България има злато ала няма свобода. Дано Бог бъде милостив да помогне, та честен българин тия пари да найде и умен да е та тайните да разгадай. Че много са римските пари ала силни отрови и страшни секрети ги вардят. Нищо не барай. Наши трима другари умряха. Отровиха се. Погребахме ги на втория кат при чучура. Другите наши другари що бяха от турци избити са на долчината при самородния мост. Над моста са. Тогаз люта битка стана че турци ни издадоха.

На 600 разкрача от моста беше нашта воденица. Черкезите я запалиха. На воденицата кат идеш нагоре по венеца ще тръгнеш. Давай по полицата на канарата къмто 700 крачки. Там са две пещери. Едната е опушена. Ще влезеш вътре на ребро. Ще видиш опушено. Гледай право надолу е кат цепкoл. Спусни се с въже до 20 аршина. Там отстрана изчисти 3 аршина камъни. Дупка ще се отвори. На тоз ход са страшни капани. В голямата пещера и там има дупка ала пак на капани налиташ. Срещу воденицата има канара. Тука извор извира. Сега е чешма. Ний я правихме.

Там под бръшляна изковахме каруци. Давай още нагоре е другата воденица. Вътре кат влезеш водата е прекарана през сечена скала. Насреща през реката е Чучура. Там на камък отстрана изковахме конче и бричка. На 10 крачки писахме на голяма римска плоча с нечетно римско писмо нашо писмо. Гледай на средата на поляната. Там има речен камък с кръст отдолу. Под него е плочата. Ний я засипахме с един аршин земя. От тука се влиза.

На Злати дол из гората ни обградиха черкези и страшно гърмяха пушките. Подир се спуснаха с конете да ни насекат. Ний се бихме юнашки. Трима от нази паднаха и се нагоре дигнахме. Тогаз Вълчан рече на делията да идат двама да гледат черкезите. Подир това се донесе че ни търсят по дупките из повитака из канарите. Тогаз войводата каза и попа клетва направи. Да умрем ала да отмъстим на тия арсъзи дето никой не жалят и убиват жени и деца та да грабят.

Юрнахме се един след други та им изклахме конете. И подир на пусия на двете буки ги избихме до един. Тогаз войводата каза за туй мурабе секи ще ни зачита у турско и Българско. От там по дола възлязохме и стигнахме стария манастир. Той е латински. Тука погребахме нашти другари в един гроб и турихме по един фес пари златни. Отгоре камък турихме и кръст изковахме. На него сички свещи палихме. На манастира войводата байрактаря и аз слязохме под плочата. Там дето попа чете отдолу е одая немазана.

Там е много брилянт и злато латинско. Има един златен кръст дето свети. Осем педи е. В кюшето имаше три пушки и нанизи и златни колани и една книга. В манастира седяхме два месеца. Подир по книгата одихме та дирехме старите пари и разни римски работи. Доде часовоя та донесе че наште каменари що бяхме пратили да правят корита палят огньове че хазната минава. Ний ги срещнахме на скрито място на завоя на дерето. Чухме на катърите звънците да звънят. Ората се много плашат от хазнитарите щото они на месо стрелят и на они що са с гръб.

Ала ний право в тях гръмнахме и ги сички съборихме и с ятагани насякахме. Тогаз хванахме катърите бяха 11 катъра. Тръгнахме по дерето. Стигнахме извор с добра вода. Там пладнувахме. Изядохме две юнета и почивахме доста. Подир тръгнахме по пътеката. Таз пътека през поляна минава. Кат стигнахме на поляната видяхме 12 камъни хоро и на средата един камък, кат гайдар. Под него бели пари турихме.

Вървяхме още и тогаз Вълчан каза - Тука мястото е диво и пропастливо и дружината се настани. Ний с Вълчан и байрактаря свихме покрай поляната и спряхме на три купни на сами канарата. На средния купен има полвин месец и кръст. Вълчан извади книгата и каза - Голяма римска пара има тука. 8 крачки направи зад средния купен и отмести три камъка забучени в цепкола. По шест басамака слязохме и свещи запалихме. Кат придохме се видя врата. Двама натиснахме и се отвори.

Вътре има аскер с калъч в ръка и мечка възправена. Кат доближихме се сбраха и препречиха пътя и вратата се одма затвори апзъдън. Кат се отстъпи отстрана има халка. Да се закачи на пръта. Подир аскера и мечката ще се дръпнат и пещерата ще се освети. Вътре на синджир висят нанизи, накити и пафти. Напреж има дюзени римски, разфърляни и три купа злато сечено. Има и несечено. То е при тарпаната. Подир излязохме.

Турихме пак сакрета и забучихме камъните в цепкола и натрупахме ситни камъни. Подир туй Вулчан примери осем крачки право от купена и нишан направихме. Изковахме три дъна на котел. Върнахме се при дружината на равното място. Там има тепе. На връа имаше бял камък. Вълчан отиде на тепето и зема та зафърли белия камък. И тогаз рече да се разкопае туй тепе. Кат разкопахме се откри ход зазидан.

Вътре имаше казан окачен. Ний го изнесахме и затулихме хода с плочата. Турихме в казана парите от хазната. Ода зазидахме с камъни та да се не знае де е. В казана турихме книгата, увита и заляна с восък и клетва сторихме. Никой да не иде на туй място един без други. И попа ни закле който е жив и тука доде добро да стори и свещи и тамян да запали на сички ни.

Нашто имане халал да е. Римското е за добро. Онова на синджирите да раздаде и манастира Св. Илия да огради и покрива да направи. Таз вечер хайдушко хоро сторихме. Заранта Вълчан на бял камък срещу тепето кез направи. Мери право на бял речен камък. Отдолу е плочата.


КАРА ИВАН

В лето 1812 къмто Петров ден доде Кара Иван и ни обади че дошли трима италянци с писмо от султана пашата на Филибето да им даде аскер та от Карлово до Сливенския балкан да дирят старини от римско време. Никой от заптиите не се наели да ги водят. Тогаз Кара Иван се наел срещу голяма плата да ги води из балкана. Тъй Кара Иван доде и рече на Вълчана. Къмто след дестина дена ще са тука. Тогаз войводата нареди да чакаме и да се не пръскаме.

Петров ден беше. По билото откъм Маркова дупка видяхме четирима души с два коня натварени с дрехи и храна да идат. Завардихме пътя. Оградихме ги и взехме при нас. Те се първом много уплашиха. Сетне се сапикясаха и почнаха да питат за тез места. С тях уртуваше Димитрос. Питаха за галерии дето са вадили руда нявгаш римляните.

Кога Вълчан ги запита кво точно търсят та да им кажем те мълчаха. Развеждахме ги по балкана цели две недели и Вълчан се много ядоса. Той разбра че търсят голямо римско богатство. Фана го яд и рече да ги накаже. Накладахме буйни огньове. Набихме колове помежду и ги вързахме живи да се опекат. Вълчан беше много сарп. Дигна пищова и уби едина най стария. Подир уби двамата млади и накрай остана Павел средния.

Той се беше много уплашил и ни жив ни умрял призна че идат от Италия. Папата ги пратил с писмо при султана. Султана ги приел богато. Почивали малко и ги проводил при пашата та да им даде аскер че по тез места е опасно. И тъй до тука с Кара Иван който ги възкачил на балкана. Павел рече да разпорим дрехите на стария. Вътре бяха зашити разни книги и карти. Тогаз отвързахме Павля и той се закле да ни открие сичко. Книгите бяха за големи римски съкровища. Едното било тука по тез места.

Тогаз тръгнахме къде местото Козарките. Много се бъхтахме и бактисахме. Ала накрая намерихме по книгата едина ход. Павел каза че има 9 хода. Влязахме в пещера с много ръкави. Тръгнахме по първия наляво. Стигнахме одая цялата с мрамор послана. Каза че туй била одаята на началниците. Там имаше златни ризници и мечове и шлемове. Дигнахме червена плоча и тръгнахме по друга галерия.

Насреща се видяха още дупки. Водеха за други одаи. Земахме средната. Излязохме на место широко. Спряхме се. Павел каза да се връщаме че напреде има лоши капани но Вълчан прати трима от нашите да проверят. Къмто след полвин сахат време саде едина се върна. Другите пропаднали а него желязо увратило. Туй каза и издъхна. Влязохме малко навътре и видяхме зинала пропаст. Отсреща имаше бъчви пълни с злато корита с пари някаква маса и книги.

Павел каза че туй са книги за други места. Вълчан тогаз се арниса и рече да излизаме. Тръгнахме по друга галерия. Стигнахме голяма пещера. Там имаше злато на пръти и листа. Подир тръгнахме нагоре. Вървяхме ни малко ни много. На стените имаше разни фигури. Стигнахме въртоп. От там възлязохме и по канарата се спуснахме. Стигнахме една воденица. Много стара работа. Павел каза да се отмести плочата на савака и тръгнахме по улея. Водата беше силна. Тъй по водата стигнахме тясно място.

Надигнахме плоча и излязахме на една поляна. Дупката затулихме. Вълчан рече на камъка да се изкове лява ръка та да се не загуби. Тръгнахме да дирим другите одове. Върнахме се в одаята на началниците. От там до трите дупки. После до широкото място. Отместихме плоча. Откри се друг ход. Той беше от дясна страна. Влязохме в други две одаи натъкмени с мрамор. Това бяха одаите с богатството. Имаше много злато, сребро и пари. Павел каза сакън да не одим къде тях. Отровени били.

Вечна била отровата. Върнахме се назад на широкото. От там малко назад и отместихме друга плоча. Отвори се дупка кат пизул. Видеха се Козарките малко от Чаушите и Маркова дупка. Отвънка беше обрасло с бръшлян и кат туриш плочата нищо се не види. Тука изковахме орел с криле разперени.

И тъй много време обикаляхме по балкана. В много калета влязахме и други книги земахме. Павел вървеше се с мене и сичко казваше. Гато бяхме на Юмрук кая Павел се на Вълчана примоли та да го пусне. Вълчан го съжали нели сичко ни откри и го пусна да си оди. Даде му кон и пари колкото иска. Тогаз се комитите раздумаха че Павел право при султана ще иде и сичко ще му обади.

Тогаз султана войска ще проводи и сички ни ще затрият. Тогаз Вълчан нареди Павля да се стигне и погуби. Трима от комитите скочиха на конете. Настигнали го на Мезева локва над Крачана. Там го убили и погребли над пътеката. Над главата му турили един камък. Парите му сложили до кладенеца.
Beğen

[menderes1278]

çeviri


Volçan Voyvoda Belgeleri (Bulgaristan)

1806 yazında Manuk beyi soyduk ve katlettik. Onunla Armeni köyü yakınlarında karşılaştık. Kaçan faytonuna ve 32 adet yüküne el koyduk. Paraları ve malları Armeni köyünün üst tarafında bir mağaraya gizledik. 4 atı olan faytonu orada boşaltıp serbest bıraktık. Bir süre önce sarraf Yakoyu da soymuştuk.Ondan 70 okka altın aldık. Onu da katlettık ve paralarını da faytonun oraya bıraktık. 1811 yılında 6 at yükü bir hazine soyduk, onları da faytonun oraya koyduk. Yanımızda 12 Türk vardı. Volçanın onları da katletmesinden korkup 1817 yazında kaçtılar.

Taşıyabilecekleri kadar mal aldılar. O zaman Volçan ve papaz paraların yerini değiştirmeye karar verdi. 6 Ağustosta 70 kişi ile birlikte 9 katır ve faytonla paraları taşıdık. Sıyah kumlu yeri geçtik ve Dikenlik ve Kuzgunluk arasındaki bölgeye vardık. Ormanın içinde bir çayırda durduk. Orada gözlerimizi bağladılar. 15 dakika kadar yürüdükten sonra gözlerimizi açtılar. Kayalık, uçurumu olan bir yerdeydik. Uçurumun alt tarafında bir mağara var, kayalığın altına doğru gidiyor. Her biri 20 okka olan para torbalarını buraya getirdik. Tekerleksiz fayton da burada, yan tarafta.

Paraları faytonun arkasına sıraladık, üzerlerini kayalarla kapattık, sonra da kuru duvar ördük. Yer sarp kayalık, geçişi zor. Orman iri ve seyrek ağaçlılkı. Dönüşte Volçan ve papaz yine gözlerimizi bağladılar. Aynı çayırda çözdüler. Kendi yerimize doğru yola çıktık. 1 saate yakın yürüdük. Yolda 3 arkadaşımızı öldürdüler. Yola yakın gömdük onları. Baş uçlarına birer fes para koyduk. Ufak taşlarla mezarları kapattık. Volçan, adım saydıkları için çok sinirlenmişti. İki vadi arasında kalan derin bir mağarada yaşıyorduk, güneşin battığı yönde. Kayanın altında berrak ve güçlü bir su kaynağı vardır.

Ufak çayırın kayalıklarında bir büyük taş vardır. Keçi derisi bir torbada altın, işaretli kayanın dibinde gömülüdür. Kırmızı kaya buradadır ve büyük bir mağara vardır. Bu mağarada, güneşin doğduğu yönde 3 delik var. Arka tekeri kırık olan 4 atlık bir faytonu bu delıklerden birinde sakladık. Onun altını kaz, bir torba altın var. Kaya sarmaşık kaplı. Bizim geçebileceğimiz genişlikte bir raf(patika) vardı. Volçan bu rafı indirdi, 10 arşın aşağıya düştü. Aşağıdan bakınca delik görünmüyor. Çok dar ve girişi çok zordur. Sol omuz önde, yan girilir. Delik 10 arşın yükseklikte.

Diğer paralar bizim yerimizde (yaşadıkları yerde). Geçenlerde Türkler bize saldırdı, kaçtık. 9 katır ile birlikte 30 kişiydik toplam. Türkler her yana dağılmışlardı. Kulnika geçidi çayırına doğru gittik, fakat orada da Türkler vardı, katırlarla geçmemiz olanaksızdı. Geceydi. Katırları kesmeye karar verdik. Kestik, derilerini yüzdük ve bir çukura fırlattık.

Herkes taşıyabileceği kadar para aldı. Kalanları katır derilerine sarıp bir kuyuya attık.Bu kuyu Roma kalesinin geçidi yakınlarında. Suyun üzerini kapatacak kadar taş doldurduk. Bu kuyudan zincir ile su çekilirmiş. Bu kuyu doğaldır, yalnız bir yanı taş örmedir. O gece dağıldık, kimin gözü nereyi görürse o yöne yöneldi.


YAHUDİ KALESİ
Yahudi kalesi, Dupni Vrah, Gubislav,Maçişte ve Zanoge köylerinin arasındadır. Kayın derenin içinden giderken derenin solundadır kale.Kalenin doğusunda bir Türk at nalı ve ibrik oyulmuştur. Burası çok zengin bir yerdir. Yukarıda kalenin batısında, bir kurşun uzaklıkta değirmen vardır.

Değirmenin kapısından güneşin doğduğu yöne doğru 10 adım sonra bir taş var, bu taşın yan tarafına 3 adet oluk oyulmuştur, her biri bir karış büyüklüğünde. Bu işaretin 3 adım kuzeyınde bir değirmen kovasında 60 okka altın vardır. Derenin yanından yol geçer, oluk işaretinden 60 adım uzaklıkta yoluk kenarında bir taş var, üzerine ayı ayağı izi yaptık. Bu işaret kapaktır, altında 300 adet altın var. Kalenin olduğu derenin yukarısında bir değirmen daha vardır.

Batıda zavzek Koyonun mezarı vardır. Mezarın üzerinde bir sofra, üzerinde 3 çatal ve 3 kaşık 5 koma ortada bir tabakta 3 adet balık vardır.Sofranın batı yönünde 3 adım yürü ve kaz, şarap fıçısı içinde 150 okka altın, 100 okka gümüş bulacaksın. 15 kişiye yeter.

Aşağıda iki derenin birleştiği yerde solda bir kayalık var. Bir şapel (kilise) işareti var. İşareti kır, mağara açılacak. Mağarada işaret var, 7 kişi horo oynuyorlar. Bunlardan birinde demir kapının anahtarı var. Anahtar kafasını içinde 3 altın para ile birlikte. 3 oluk işaretli değirmenin üst tarafında yüksek bir kayalık var. Düz bir kayada insan eli şekli var.Bu kayayı kaldır, içeri gir. Demir kapılı mağara burasıdır. Paralar Roma parasıdır.

Kalenin olduğu kayınlık vadide bir su kuyusu var. Kuyunun yanında bir kayanın yan tarafında 7 delik var. Bu işaretten güneye doğra altı adım sonra boş bir alan var, 2 arşın genişlikte 3 arşın uzunlukta. Tam ortasında yarım arşın derinlikte bir şarap fıçısında 70 torba altın var.
Kalenin girişinin tam karşısında iki küçük tepe var.

Yan tarafta bir kayada bir oluk ve 3 delik var.Bu tepelerin altı altın dolu. Buradan aşağıda, kayınlık vadide bir değirmen var, suyu kuyudan gelir. Değirmenden kaleye doğru 15 adımda düz bir kayada ayı ayağı izi var. Bu kapaktır, altında 300 altın var.

Yukarıdaki kale bir harman yeri büyüklüğündedir ve sadece bir yerden ulaşılır. Girişte bir kayada leğen ve ibrik var. Roma hazinesi bunların altında, engerek yılanı ile karşılaşacaksın!

Kalenin yakınlarında 3 adet kazık var. Kalenin girşinde su çıkarttıkları iki oluk var. Değirmenin karşısında bir kayalıkta insan kafası var. Kapaktır, altında 8 okka altın var. Kafanın üst tarafında mağara var. İçinde su kaynağı var. Mağaranın önünde yeşil bir ağaç var. İki derenin birleştiği yerde büyük derenin orda bir kazık ve bir kuyu var. Bu kazık (yığma demek istiyor belki) altın dolu.

Gabrovo dan çık batıya doğru git. Burmalı kayalar ordadır. Bu kayalarda büyük bir delik göreceksin. Girebilmek için köprü yapmalısın. Açık üç delik var.Bu deliklerden birine kızlar bakar. Bunları gördüğünde kızlarla delikler arasına bakmalısın. Taş yığını var, üzerinde de siyah bir taş. Taşların altında büyük bir plaka taş var.

İki kişi zor kaldırır. İlk girdiğinde zor yürürsün, sonra kolaylaşır. Ordan 150 adım say ve sola dön. Duvarda küçük bir raf var. Rafın altında murç ile kazınmış tavuk ve ok var. Ok yönünde ilerle. Küçük içi su dolu bir kuyu var. Suyu akar. Elini içine sok, pirinç bir halka yakalayacaksın. Kendine doğru çek, bir kaya düşecek. Kayadan sonra büyük bir bataklık göreceksin. Bu bataklıkta bir merdiven var. Bu merdiven önce aşağıya indirir, sonra çıkartır.

Su çok soğuktur. Girdiğinde çok büyük bir hazine göreceksin.Altın resım ve kitaplar duvarda sıralıdır. Meşin torbalar içerisinde çok sayıda altın vardır. Bu bahsedeceğim yer çok zor bulunur. Bu nedenle alçakta 9 basamak aramalısın. Basamak doğaldır. Oradan iki pirinç halka yanına ineceksin.Halkaların arasında dur, aşağıya bak. Bir göl göreceksin. Bu, göl değil kaynaktır. Halkalardan 50 adımda bir oturak yaptık. Kapalıdır. Oradan doğuya bakacaksın.
Orada bir taş yığını olacak. Taşa oyulmuş, yığını nişan alan bir silah göreceksin.Üstünde küçük bir haç olan bir taş var. Şimdi, taş plağı bul. Kaldırdığında merdivenlerden aşağıya in. Aşağıda altın tezgahta dokuyan altından bir kız göreceksin. Sakın yaklaşma, orada dur. Sol tarafında bir kol var, iki elle aşağıya indir. Delik açılacak.Aşıda büyük bir su var. Kenarından dolaş içeriye gir. Bir silah var. Ağzından 7 bakır tel geçer.

Bu teller 7 ayrı tuzak içindir. Şimdi dışarıya çık, yukarıdaki açıklık alana git. Sağ taraftaki dar patikadan git. Kilise yukarıdadır. 40 arşın uzun, 18 arşın genişliğindedir. Girişte, sunağın önünde beyaz mermer taş var. Altı mağaradır. Büyük bir mahzendir.

Pek çok kattan geçilerek en alta inilir. Üst katlarda manastırın gereçleri var, altta hazine. Aşağıdan kolay girilir ancak çıkılamaz. Burada 3 büyük kandil, büyük altın haç, kandil, kadeh, çeşitli giysiler ve pekçok başka objeler var.

[Amero]

teşekkürler Menderes 1278 ustam devamını beklerim güzel bir çalışma

[DAYI]

Oooo menderes kardeş çok sağolasın ilk defa bu orjinal belge bizdemi yayınlanıyor bulgarcadan türkçeye çeviri evet devamınuda bekliyoruz Amero ustamın dediği gibi

[hulusi]

çok sağolun göremesekte bulamasakta okumak bile güzel ve heyecanlı

[battalgazi]

Gerçekten güzel...

[menderes1278]

sizlerde saolun arkadaşlar
benim en çok ilgimi çeken bulgar kaynaklarındaki belgeler ile buradakiler bazen örtüşmüyo, bunun nedeni hakkında bilgisi olan varmı.

[Amero]

kişilerden kişilere aktarıldıgında farklılık olabiliyor ayrıyeten çetenin içindeki herkes not almış ama not alırkende kendi kişisel anlayışında şifre kullanmıştır farklılık olması dogal bir olay önemli olan sahada işareti bulmak gerisi bir şekilde çözülür iş ve masrafları çok olan zor ve meşakatli kazılardır bu yüzden ufak tefek olan müjde niteligindekiler rahat alınır DAGITTIM GENE

[denis]

selam,ben bulgaristandan,acaba bu anatiklarin doruysa ben bu defineyi bulurum

[rahatsızarkeolog]

biri bulsa da ne olduğunu görebilsek